Имало някакво време

                                Всеки има своето минало,

                                 но то е също илюзорно.

           Колко много красиви залези!

           Изгреви - проспани мечти.

           Колко много човешки радости

           и загуби, от които боли.

           Колко малко разбрани думи -

           минувачи край чужди съдби.

           Извървените с обич друми

           и мостове, където гори.

           Зимата и едно кокиче.

           Пролетта с дъжда и снега

           и онова друго момиче,

           живяло тогава, не и сега.

           Този свят е вече митичен -

           с малките къщи в големия град

           и разните хора, останали ничии -

           с влюбен живот и жив маскарад.