Спи, но не е нощ.
Спи, защото няма очи.
Спи, защото не може да обича.
Сън, като смърт, без пулс, без дъх.
Събужда се, колкото да пренареди мебелите,
да смени тапетите
и с това си дело да остави нещо след себе си.
После пак заспива.
Няма ръце, за да прегръща.
Има глас, реве зад прозореца си.
Светът се ражда в главата му.
Назъбен, с дребни форми. ...