Не изхвърлих трохите от вчера,
във вързопче ги свих и, така,
малка птица сама ме намери,
до перваза на завет се спря.
От трошиците тя се нахрани
и нанякъде пак отлетя,
всяка сутрин и вечер я канех –
всъщност, хранех свойта душа.
Имам много, дори съм богата,
хляб насъщен и чиста вода –
и за нищо не търся отплата,
имам всичко на тази земя!