Седнах писмо да ти пиша. Защо ли?
Пак ще го сложа в купа "Неизпратени".
Толкова време ми липсваше воля
плик да надпиша със липсващ подател.
Рани кървят - ето, имам мастило,
лист не разписан и празен - сърцето,
тръпнещо някога, днес се е свило
чуждо за теб, а ти беше в ръцете.
В гърлото думите спират, защото
още вълнувам се, мисля те още.
Няма да пиша. Аз просто в писмото
себе си пращам ти днес. Имаш поща!