Петър1 (Петър Димитров)
74 4690
19 февр. 2024 г., 00:02

Именувам се Васил 

  Поэзия
216 2 9

Пътеките, които е някой извървял

и думите изписани от някой, преди мен живял

намериха подслон във моята душа.

 

Душата ми лекува стари рани:

ненавист, страх, омраза, суета.

Аз сам избрах си този път -

душата ме поведе към света.

 

Понеже аз се роб родих

ала свободен страдах и горях

прощавам ви:

за слабостта и грешките човешки,

 

Но за България…

…не Бог, а аз съм съдник и месия,

и влъхва, и учител и водач.

 

И ако на бесилото увисна някой ден,

тогава нека ме земята черна скрие,

а гарваните името ми да прославят.

© Петър Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Краси, аз искам да вярвам, че монетата има само една страна, но на практика не е така. Съвсем образно казано, или не чак толкова образно, тъжната реалност е в последните два реда тук. Поне така исках да звучи: тъжно, но истинско. Или обратното.

    Благодаря, Вальо!
  • Хубаво стихотворение.
  • Всичко е като двете страни на монетата. Вървят заедно. Българската монета още се върти. Кой откъде дойде и флиповър. Но скоро и тя ще изчезне... та може да му е по-добре на недостижим връх.
  • То си е радикално, Краси. Убийството на човек е радикално, пак примера с ратайчето, който, за моя радост Анани няма да обясни, защото съм го блокирал. Левски е извършил християнски и човешки грях, убивайки човек, но не го е направил самоцелно. Знаем историята, не искам да досаждам с преразкази. И да, Левски никого не е предал по време на процеса, за да си спаси живота. Това пък говори за друго човешко качество: вярност и доблест. Не подлост, не малодушие. Той е знаел, че си слага главата в торбата още докато е бил в легията на Раковски. Знаел и какви са законите в османската империя: че за метеж и организиране на въстание срещу падишаха наказанието е само едно: смърт. И така нататък, и керванът си върви, но Левски остава да живее като един недостижим връх.
  • "Готов на всичко" е доста радикално. И сега идва най-интересното: зависи за кой е радикално. Някои днес са готови на всичко, за да жертват другите.
  • Така е, Сенилга. Дякон Игнатий е било монашеското му име. Казвайки, че Левски е съдия и влъхва и месия и учител и водач не преувеличавам: той, както и Бенковски са били готови на всичко в името на свободата. Буквално на всичко. Това не го прави светец, но го прави национален герой.
  • Васил Левски също е бил монах, затова го наричат ​​апостол на свободата.
    Тогава може би -

    Но за България...
    до Бог аз съм съдията и месията,
    и мъдрец, и учител, и водач.
  • Хората пазят Левски като най-святото си. Левски е душа и мечта. И аз споделих своето, Краси.
  • Сега дали щяхме да го предадем... ние като че ли обичаме да сме роби - роб на системата, роб на принципите, роб на идеалите... а съвременият роб има и свободата да избира - между повече от два джендъра например. Свободата не дъвка за всеки ум. Написаното ми хареса. Поклон.
Предложения
: ??:??