Името ти е Мария
и не може да се скрие,
ореолът ти божествен
и ликът – чуднотържествен.
И очите, и косите,
с Богородица покрити
те възкачват, тъй високо –
ти си всичките посоки.
На душата, на сърцето,
на жената, на детето.
Горда с твоята осанка,
не оставяш даже сянка.
Нежна, ласкава Мария,
светлината ще открия,
във сърцето ти красиво,
с любовта – до болка жива!
© Данаил Таков Все права защищены