Брезичката посипваше снега със злато
Целуваше се слънцето с водата,
а тя пък от любов замаяна
обърка роклята си със дъгата.
На паякът разсеян с мрежата забравена
играеше си вятърът между листата.
А аз си мислех, че такава красота
възможна е единствено в мечтата.
© НадиКа-Н.Тодорова
© Надежда Тодорова - НадиКа Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно »