Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
19 июн. 2008 г., 10:33

Импресия 

  Поэзия » Пейзажная
784 0 20
Небето се навежда към земята
в един учтив любовен реверанс.
А някъде зад облака оттатък
снежинки сипят се в самотен танц.

И всичко побелява неусетно -
косите ни, полето, радостта...
Заглъхват ударите на сърцето.
Проплаква неродена красота.

Студът сковава всяко съвършенство.
Задъхано земята се върти...

А в дланите ми като дар божествен
луната се завива да поспи.

© Бианка Габровска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??