Cona (Цонка Людмилова)
34 30
21 авг. 2007 г., 01:46

ИМПРЕСИЯ 

  Поэзия
663 0 5
 

Огненият залез

превръща морето в бъчва с вино.

Земята пълни шепите си

и жадно пие.

В търбуха й

потъват риби, водорасли,

тъжни кораби,

опънали платна за никъде,

непреживяни чувства.

И нищо вече не е същото,

И нищо вече не е същото

от оня миг, когато във Поморие,

роди се златното двустишие

на нашата прегръдка.

По лунната пътека

луната като рибешко око

намигна ни,

а после се затъркаля

и сложи точка

там, където трябваше да има запетая.

Но нищо вече  не е същото...

И затова отново днес съм на брега,

отпивам глътка от това море,

червено като устните ми отмалели,

безсмъртно не като любов, а

като очакване на кораб,

с накъдрени платна, обречен

да донесе едно послание от самотата,

тъй както само тя умее да говори...

На сутринта морето е с цвета на люляк,

а аз, облегната на малкото градче -

една самотна раковина,

изгубила сърцето си от бисер.

И нищо вече няма да  е същото...

© Цонка Людмилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??