17 сент. 2009 г., 00:13
Със листа са застлани алеите,
като пъстър родопски килим.
Ще пошляпам шумно по локвите,
дето есенен дъжд е постлал.
В този стихнал във залеза парк,
само спомени с мен разговарят,
над главата ми ронят се листите -
сякаш секунди отшумоляват.
И за миг съм с момичешки плитки -
колко весели тайни разказват.
Стъпвам с радост по алеите мокри,
а нозете ми не вървят, а летят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация