21 мая 2016 г., 17:33

Импресия 

  Поэзия
571 0 10
Ех, и този ден се изниза,
някак набързо, самотно.
Нощта вяло премигна
и се сви на кълбо, като котка.
Облак скри сърпа на луната,
стана призрачно тихо.
Дъждът развя си косата,
птици в гнездата се скриха.
Затрепери от ромона всичко.
Гълъб в крилото се сгуши.
Тази нощ е отново самичка,
в дъждовете заслушана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??