Повтаря се всичко. Всичко е същото.
Сряда. Зима. Тъмно квартално кафе.
Ти по навик не смееш да ме прегърнеш,
аз фалшиво припявам с Шаде...
Даже и дискът е същият, мамка му!
На съседната маса – щатен пиянски квартет.
Над главите ни Майлс е замлъкнал в рамката,
мълчалив е в ръцете му онзи божествен тромпет.
И е тихо в душата на думите...
(те изобщо дали имат душа?)
Всъщност няма думи... Кучето улично
пак вечеря с два ритника и малко тъга. ...