12 февр. 2008 г., 08:29

Индивид 

  Поэзия
535 0 11
Разливах вместо вино - думи
в кръчмата живот.
Разлайвах кучета бездомни
сред стадото народ.
Трошах издигнатите норми -
стена без светлина.
Безстрашен бях, добре се борих.
Виновен без вина.
След глухата ми равносметка,
света не стана тих.
Плетях с писалка трудна плетка
и я превръщах в стих.
Но повали ме рикошета
от моите слова.
Не всичко, дето всъщност свети,
е с бяла светлина.
Бавно се превръщам в яма
с фекалии от бит.
Дали съм жив или ме няма?
Не! Аз съм индивид!

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??