radenko (Радко Стоянов)
108 1035
11 июн. 2012 г., 12:37

Индже - Стоян войвода 

  Поэзия
2922 0 6

ИНДЖЕ - СТОЯН ВОЙВОДА


           "Заплакала е гората..."

 

Послушайте! Към Бакаджика погледнете!

Индже препуска още с коня вихрен, бял!

През времето минава, яхнал вековете,

над родната земя крилете си прострял.

 

Отгде ли идва той и накъде отива?

Какво го мъчи в този буреносен час?

Не му ли стига ордата граблива, дива,

та все дочува тъжния народен глас?

 

Юнакът е юнак, щом себе си пребори,

на злото щом изтръгне кървавия щик,

сърцето каменно за обич да разтвори,

да стане за народа знаме и светлик.

 

Такава роля всекиму не се полага

и всеки днеска няма да я разбере.

Душата му когато остра примка стяга,

да литне като птица в звездното море.

 

Да стане знаме!... И красива тъжна песен -

от мъка и надежда - българско хоро.

Да стане верен път, над бездната надвесен,

причастие и вяра, правда и добро...

 

И ляга песента му на сърцето живо,

отрада и надежда нова да роди,

че тя за утрото ни вечно е гориво

и дух свободен, волен, в нашите гърди!

© Радко Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??