Без пет до полунощ е.
Очи на твари бляскат в мрака.
Прането влажничко е още.
Сънят не идва - аз го чакам.
Компания безгласна са звездите.
Прозорците - и те са мълчаливи.
А кактусът протяга си бодлите.
Прозяват се и стълбите извити.
Не ще заспя. Ще помечтая -
за облаци, за лодки в синевата.
И щом ми доскучее най-накрая -
ще си намигаме с Луната.