5 дек. 2011 г., 14:38

Инвалид 

  Поэзия » Другая
932 0 10

Инвалид

 

 

 Пред дома ми  монтирана е рампа,

пригодена е за  мен,

по нея  слизам и се качвам

всеки изминал ден.

 Ежедневието  за мен е изпитание,

безпомощен да се обслужвам сам,

животът  ми е вид страдание,

прикован  към  новия си „дом”.

 Неподвижен съм от кръста,

писано е да се случи с мен,

жертва озовах се в катастрофа,

безпомощен,  завинаги осакатен.

 Трудно ми е сам да се обличам,

понякога не чувствам двете си ръце,

не мога без помощ да се справям,

тайно си  мечтая сърцето ми да спре.

Трогателна и тъжна съм картина,

но за случилото  се не нося в себе си вина,  

единствено изпълнен съм с обида,

че животът  ме наказа, като тялото ми прикова!

© fervor Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова топлина и човечност ,събрани в красиви рими! Поздравления, Ели!
  • Тъжно...
  • Винаги силно и въздействащо, Ели!!!
    Поздрав, мила!
  • !
  • тъжно,житейски тъжни реалности си описала,поздравявам те
  • Чиста и състрадателна душа прозира в стиховете ти,Ели!Нещо, което в днешно време се е превърнало в изключителна рядкост.Бъди жива и здрава,изпращай прекрасните си послания и дано бъдеш прочетена, чута и оценена от повече хора!Докато има хора,като теб, има надежда и за България!Сърдечен поздрав!
  • Поздрави и от мен !
  • Много трогателно.Поздрав за невероятния стих,изпълнен с много болка и печал,свързан отново с човешкото страдание!

    Харесах!!!
  • Да, съдбата много често е несправедлива!
    Поздравявам те за богатите човечност и душевност,
    които носиш в себе си.
    Поздрави и за стиха!
  • Несправедлива и жестока есъдбата много често?Защо ли?!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??