Аз съм историческа издънка.
Дишам, но линея сякаш аз.
Нося избелели сини дънки.
Прося си усмивчици от Вас.

Плащам си за стрес и за обиди.
Всеки ден в неволи се топя.
Няма за какво да ми завидиш.
Плащам луди сметки за вода.

Тичам политици да избирам.
Вярвам, че това ще ме спаси.
После най-спокойно се прибирам
смазан между четири стени.

Слънце на небето ми не грее.
Моля се да дишам сутринта.
Пускам телевизора – да пее.
Вече съм останал без душа.