29 нояб. 2007 г., 20:41

Ирак 

  Поэзия
1252 1 5
Земята с кръв пропита е,
кръв невинна, кръв човешка,
Аллах напусна тез земи
и остави рожбите си невинни на гибел.

Пак бомбите се чуват,
крушуми леят се за пореден път,
земята тътне, тресе се,
войната пак шепти.

Кюрд стреля, иракчанин пада
война без чест, война без ред
едни умират, други се раждат,
ала до кога?

Земята нажежена е до болка,
жените крият се под черно фередже,
а измежду руините - мъртво дете.

И петролът черен лее се ли, лее
и смъртта дебне те на всеки ъгъл,
ароматът на гибелтта човешка се рее
из проклетите от Аллах земи.

Жена се моли в разрушена джамия,
а навън воин я чака - смърт я чака.
Тез косачи безмилостни,
тази мръсна политика.

Докога? - питам се аз -
докога невинна кръв ще леем,
кръв иракска, кръв човешка -
докога ще търгуваме човешки души за пари?

© Бианка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Магдалена!
  • Браво! много позитивно!
    така трябва...без войни
    с много обич за теб, Бианка.
  • Благодаря ви! Това е една поема, която изразява чрез средствата на литературата моята гледна точка и това, че ви харесва означава много за мен.
  • Харесвами в творбите ти това,че те винаги носят свое послание и заряд!Развивай таланта си!Трябва да има повече хора,които да се вглеждат в живота по твоя прекрасен начин....!Браво!
  • Поздравления за позицията ти!
Предложения
: ??:??