Тя свиреше парчето „На Елиз”.
Ръцете бели с вени тънки, сини
са още в мен като един реприз
след тридесет и повече години.
Не бях готов, не бях порасъл още.
Уж на шега, но влюбен до уши,
редих ù стихове по цели нощи,
а класната ни просто се спеши
да идва сутрин рано да ме буди.
Завърших си учебната година.
Е, смотан бях, хормоните ми луди,
но имам днеска спомен за Ирина. ...