Ах, как те исках само за мен
и всяка вечер с надежда заспивах,
вярвах - ще дойде и нашият ден
и винаги насън се усмихвах.

Но всичко сън прозрачен беше...
и още сън безкраен е.
Животът подиграва ми се
и държи в окови моето сърце.

И до днес надеждата неугасима
продължава плахо да тлее в мен.
И заедно с нея се преплитат
две сълзи във погледа студен.

И тихо, бавно прорязват ми лицето
сълзите на болката и радостта.
От иронията нежно изстива сърцето,
от иронията на любовта.