Ирония на любовта
Объркан кошмар се лута в нощта.
Гордостта ни сломи любовта.
Как да прогониме тази тъга?
В мрака отново подай ми ръка...
Да не се страхуваме от мили неща,
в сърцата ни има нежност и топлина;
с радостни тръпки да се отдадем на страстта,
а нощта да запее химна на любовта!
Бленувам в сянката на тишината,
полетът на мечтата стопява самотата,
лутам се в галопиращи отминали мигове
а ти си до мен - къс от плуващи ледове...
02.01.2010
© Лиляна Стойчева Все права защищены