ИСИХИЯ
... дошло е време всичко да простя и да забравя злост и лошотия,
животът ми върви, видя се тя, към своя край – пресветла исихия,
с мълчаните премъдрости благат, зарязал всички щения телесни,
готов съм да разкажа този свят със шумол на трева и птичи песни,
да си подостря пачето перо – и с него – връз хартията корава,
да правя непоискано добро – дори томува! – що не заслужава,
на всекиго в беда да дам ръка, да го спася от черните му бездни,
да нарисувам слънце и река – във стихчетата свои безполезни,
дори и някой ден да отлетя, напролет със ятата ще се вия! –
прегърнал хора, птици и цветя във вечната небесна исихия.
© Валери Станков Все права защищены