Вятърът ме погали,
в прегръдката си ме взе
и ме понесе
високо в синьото небе.
Люля ме нежно
сред слънчеви лъчи
и ме спусна плавно
в меките ти коси.
Там, в топлото се сгуших
и... заспах.
Аз съм пухче
от глухарче.
Иска ми се...
© Ласка Александрова Все права защищены
Браво, мила, ласкава и в тъгата...!!!
С обич!!!