Исках да замина с този, онзи, последния влак,
но все нещо се случваше и обратно ме връщаше.
Минаха години. Сега няма гара. Вече няма как.
Само спомен и желания нелепо ме прегръщат.
Защо тръгвах? Никой не ме чакаше на онзи бряг.
Самотният скитник в мечтите ми надделяваше,
но дългът ме връщаше безропотна на онзи праг,
където бъдеще за децата ми се обещаваше.
Сърцето не един път прекършва полета на духа.
Любовта ми е в него. Страстта страст побеждава.
По-силна от всички мечти се оказа обичта.
Тя душата с откровение и истини завладява... ...