Искам всяка утрин да усещам как съня
по ресниците ти тъмни снежно се топи,
искам с мене да споделяш онзи залък от деня,
който в гърлото пресяда, драска и горчи.
Искам погледът ти облачно през мен да преминава
и по тялото ми да вещае бури ненаситни,
и след бурята със онзи благодарен дъх да те дарявам,
който кара ветровете в тебе да притихнат.
Искам моите мечти при теб да спрат, да си отдъхнат,
от усмивката ти тиха всеки път щастливо да умирам,
във прегръдките ни болката виновно да замлъкне,
просто искам всяка нощ до тебе да заспивам.
© Даниела Все права защищены