Искам да трогна звездите,
слагам маска на шегобиец.
Чувам у мене гласа на детето
и звънък смях, чухте ли и вие!?
Искам да събера илюзиите си,
слагам маска на шегобиец.
Чувам душата: Разпилени в дните са
и няма нищо, разбираш ли!?
Искам да надживея куража си,
слагам маска на шегобиец.
Чувам тягата на мечтите:
Ей, човече, ти с ума ли си!?