“Искам да заспим един до друг.
Просто да спим.
Сутрин да направиш ароматно кафе.
Или просто да изтичаш до кафе машината.
Да направиш палачинки.
Дори и неуспешни.Ужасни и гадни.
Няма значение.Важното е,че си опитал.
Това ще ме зарадва.
Искам да излезем.
На разходка.
В най-големия сняг и поледица.
И да си скъсам отново обувката.
Да извървя целия град и да не спирам да се смея.
Искам отново да ми звъннеш,а аз да спя.
Да закъснея за срещата ни,но ти да ме разбереш.
След точно час искам да извървиш отново същия път
и да дойдеш отново там на нашето място,където се чакахме.
Май искам много.
И то все невъзможни неща.
Няма да спра да мисля.
Колкото и да е грешно.
Скрих те дълбоко в сърцето.
Не знам.
Мислиш ли за мен?
Аз мисля.
Постоянно.
И няма да спра.
Надявам се и ти.
П.Г.„