Защо ли обичам те толкова много, море?
И търся за теб най-красивите думи и рими?
Навярно защото напомняш ми моя Творец,
вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...
Живота в солената твоя утроба заченал...
И с няколко риби нахранил сам няколко хиляди…
Когато те гледам, аз виждам окото на вечност!
И дните си кратки как кретат – нищожни и хилави…
Когато пред мен си, усещам какво е безкрайност!
Мощта ти огромна в най-нежна милувка ме плиска...
Измиваш душата, вървяла по пътища прашни.
Възкръсвам при теб… И до края при теб да съм искам! ...