Искам да съм като теб, любов!
Къде любов са те учили така,
да лъжеш и да мамиш ти сърцата?
Каква измамница си станала добра,
която ражда сълзи по лицата...
Къде любов така хитра стана
с празни усмивки залъгваш без срам?
А хване ли се някой в капана
е ясно, че ще страда после сам...
Къде любов завърши за актриса,
така играеш роли ти добре,
тези красиви мигове, какви са?
С които мамиш всяко влюбено сърце?
Къде любов тъй подла стана,
разваляш всичко в най-прекрасния миг?
И безмилостно правиш рана след рана,
а теб за нищо никога не те боли...
Къде любов така ти се научи,
да обираш до грам всичко така?
И когато всичко получиш,
да тръгнеш нанякъде без следа...
Как любов като теб да се прекърша?
Кажи ми само, какво да направя!
Искам твоя университет да завърша,
за да мога с тебе да се справя!
09.07.2009
© Радослава Михайлова Все права защищены