Искам да съм красива... / Недостойна
Как искам аз да съм красива,
поне като нея, а и повече дори,
да имам приказна усмивка, щастлива,
да светят вълшебните ми очи.
Аз знам защо не ме обичаш,
защото нямам нейната снага,
как красавица да ме наричаш,
щом ми липсва красота?!
Аз нямам нейните коси коприни,
аз нямам ангелско лице,
нито имам погледа рубинен,
а само пълно с любов сърце.
Моите устни не са от вино,
нито ръцете - ангелски крила,
нямам чара и неустоим,
как тогава да я победя?
Какво от туй, че те обичам,
щом ми липсва красота,
аз нямам с какво да те привличам -
имам само любовта.
В звездна нощ разплакана стоях
с дланите в молитва свила
и с цялата си обич изкрещях:
- Боже, искам да съм красива...!
Звезда падна, но същата останах,
а от сълзата ми роди се цвете,
то "най-красива си" ми каза,
"щом носиш любовта в сърцето".
Но аз никога няма да съм щастлива,
една сълза ще ме убива нелечимо,
щом грозна съм и недостатъчно красива -
жена, която никога не ще те има...
© Радослава Михайлова Все права защищены