плача...
крещя...
раздирана....
от твойте думи....
всичко е лъжа...
загубих се в лабиринта...
не намирам покой...
ти си в мислите ми скъпи....
не си до мен....
няма и да бъдеш...
искам да умра...
само там долу....
под земята...
ще съм далеч от болката...
там аз ще направя свой свят..
където болката не ще царува....
няма да има чуства,само красота...
искам да съм там...
виждаш ли до къде стигнах заради теб...
не ти си сляп...
винаги си бил...и ще останеш....
не искам нищо..
вече не....
искам дамо да умра....
защото в гроба скъпи...
ще залича мисълта....
за това че не мога без теб сега....
© Весинцето без такава Все права защищены