Искам да видя!

(по Виктор Курсаков Тамбовский)

Видях и бурята, и кораба в морето.
Видях дъжда в очите на мъжа.
Видях Раздялата. Няма го детето.
И Джейни мярнах пак сама в ръжта...

Видях в съня си цъфнали поляни.
Видях градина, ябълка, ламя.
Видях и Принц до просяк да застане.
Видях да ражда ялова земя.

А после с тебе заедно видях
вълшебната и тайната Вселена.
Аз просто дишах... просто с теб Живях...
Ти бе звезда... Изида-та за мене...

Ти знаеш, мила, нищичко не искам,
но вече не деля наполовина
сърцето си... От обич му е писнало...
Не съм виновен... Цвете си невинно...

Видях как всеки има свой канон
и своя кръв, и своите очи...
В девета глуха нашият вагон
забравил е за Пътя... и горчи...

И ако някога се срещнем пак познати
и споделим Мига си на кафе,
да видя искам как цъфти земята
в очите на усмихнато дете...

Rimoza (Кръстина Тодорова)

2011-02-24T17:17:50+02:00

"Видях как всеки има свой канон
и своя кръв, и своите очи...
В девета глуха нашият вагон
забравил е за Пътя... и горчи"
...............................................
Докосващ сърцето стих, посветен на любовта и още нещо...
Много ми хареса! ПОЗДРАВИ!
ruba (Руми Бакърджиева)

2011-02-24T12:29:44+02:00

Финалът е невероятно силен. И аз искам същото!
svetleto007 (Светлана Талева)

2011-02-24T11:15:36+02:00

"...да видя искам как цъфти земята
в очите на усмихнато дете..."
Въздействащо и силно!Поздрав!