Искам да зная
Нито е този живот краткостишие,
нито прочетена дълга поема.
Писа си, срича си, още ме пише,
още очаквам покълнало семе.
Бягат минутите, хвърка си времето,
нижат се без да усетя години.
Днес е една, утре друга е темата,
колко набързо през всичките минах.
Колко ми взе, аз пък колко му дадох,
в някоя нощ ще скроя равносметка.
Още си нямам аз всичката радост,
дето в очите ми може да светне.
Нито изпила съм всичките чаши,
пълнени с черна и мъчна горчивка.
Още разпитвам кое е по-страшно,
още със всичко не мога да свикна.
Някога, някъде, може след края,
искам да бъда разцъфнала вишна.
Дълго да гледам и нека да зная:
този живот моят син ще допише.
© Ани Монева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубаво! Бъди!
-
Много хубаво стихотворение.
-
"Какво ли от нас ще вземе то, какво ли във себе си ще скрие!"
-
Горчивката е лековита. Като стиховете ти. 💚
-
Браво, Ани!...Носи наслада всеки куплет тук!...Чудесен стих!...
-
Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
Бъди разцъфнала вишна, Ани!
-
Разкош!
-
Мъдър стих с великолепен финал! Поздравявам те, Ани!... И добавям към любимите.
-
Неизвестността е интересното на живота... Пожелавам ти дълго да записваш преживяванията си, за да живееш още по-дълго! Поздрави, Ани!
-
Нито изпила съм всичките чаши,
пълнени с черна и мъчна горчивка.
Още разпитвам кое е по-страшно,
още със всичко не мога да свикна.
-----
уникално -
Вярно е. Права си. Бързо е времето,
но мисълта скорострелно успява
да отдели настрани второстепенното
и да опише, което си заслужава
Че да се помни, повтаря и пее
та и след нас да ни има
Струва си, струва си да се живее...
А пролетта следва зимата... -
Много хубаво, Ани! Ама, имаш още доста да пишеш, миличка, а синът ти ще си пише своя си живот.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
