Разкажи ми морето. Колко мокър е пясъка?

Разкажи го добре. Искам дълго да помня

как се слива с небето. Кажи ми за блясъка

на вълната по залеза горда.

Опиши ми звездите по изгрев износени,

изморени да светят в гърдите ми тесни.

Не мълчи, продължавай, помни, че е просто.

И че всички пътеки са лесни.

Прошепни ми за слънцето, нещо много накратко,

че след толкова бури този дъжд ми отива.

Не забравяй и изгрева, утрото сладко…

За дъгата кажи, в колко цвята се скрива.

Премълчи за нощта, аз не помня след себе си.

Няма нужда отново да слушам за нея.

Премълчи любовта с всички рани и белези.

И на вятъра дай още повод да вее.

После бавно денят рецитирай на срички.

И помни, че за мене е чест и наслада

да дочуя тревата как расне над всичко

и да зърна вълната след бурята цяла.