ИСКАМ... ИМАМ?!...
Искам да имам твоят истеричен смях
и твоите нервни усмивки,
да бъда първородният ти грях,
да се завиваме в меки завивки.
Искам да съм твоята мисъл
и твоята мила ръка,
да бъда дълбокият смисъл,
и безкраината бистра река.
Искам да милвам лицето ти,
да гледам очите искрящи
и когато вляза в сърцето ти
да вечеряме в него на свещи.
Искам да бъдеш до мен,
но не като прашна икона
и не като рицарят в плен,
и не като твърда колона.
Искам да зная, че искаш,
да зная, че силно желаеш,
да даваме всичко от себе си искрени,
да бъде пътят ни пътека за рая.
Искам, не искам, и зная, не зная,
искам да бъда, но е трудно да сме
и когато двама ни в рими лаская,
потъвам в дълбокото влюбено море.
...напиваш ме...
© Поля Георгиева Все права защищены