Вървя сред нощта и си нося свещица,
а вятърът духа, да я угаси!
Успява почти, ала малка искрица
отново запалва надежда - гори!!
Аз стискам със двете ръце парафина
със всяка секунда смаляващ се в тях.
Замислям се, колко ли път ще измина
със светлата пръчица - трепвам от страх...
Вървя и си мисля. Оглеждам навсякъде
дали не ме дебне среднощния звяр...
Представям си как ме отвлича нанякъде
разложена, гнеща, лепкава твар... ...