Народе, соколе, закръжи над земята,
че прободе, соколе, жална, още и свята,
там догдето ти взора, жарен, яден облита,
черна, алчна ламя, жална земя помита.
По земята обична, черни змии се оплитат
и от стряхата родна, твойте рожби отлитат,
опустели къщята с плевел - глад се покриват
и отстреляни, вехти - свидно живите виснат.
Народе, соколе, закръжи над земята,
отдоле, отколе - виж - ад всегде се скита,
едно е небото ти, жътва - правда полята,
отдоле, отколе - нейсе дръж и ламята!