Толкова искрена с тебе бях,
а ти не поиска да повярваш,
в огън горях и безумна летях,
с обичта си май те уплаших.

От мен, или от себе си се уплаши,
да не би безпаметно да се влюбиш,
без дума да кажеш, от мене избяга,
да не би спокойствието си да загубиш.

Да не би да се обърка подреденият ти свят,
макар и скучен, в него всичко е ясно;
във нощите сънуваш сън крилат,
а през деня живееш в рамка тясна.

Стяга ти, убива, не ти е удобна,
но нямаш сили да я разчупиш
и таиш в сърцето своята болка,
подредения си свят, за да не загубиш.

Размахваш криле, опитваш се да литнеш,
но воля за това не ти достига,
взираш се в себе си и търсиш причина -
без воля Човекът небето не може да стига.

Толкова искрена с тебе бях,
никога, нищо не поисках,
сама полетях, като факла горях,
исках само да ми позволиш да те обичам.