Пристъпваш неуверен и раздразнен.
В обувката ти камъче е влязло.
Очите ти са безобразно празни –
погледнат ли към мен, оставят язви.
Измъчено говорене – насила –
накъдря тишината помежду ни.
И загуба безкрайна се разстила
в сърцето ми, застреляно от думите.
Навярно мен и утре ще ме има –
какво са само няколко преструвки?!
Във целия ти свят на пантомима
играя камъчето в твоята обувка.