8 дек. 2007 г., 20:40
Две малки деца на двора играят.
Какво ги очаква в живота - не знаят.
Играят на „Дама" и леко подскачат -
пада едното, но и двете плачат...
Боже, колко искрени са детските сълзи.
Те плачат, когато наистина боли,
няма при тях лъжи и лицемерие -
съществува само безкрайно доверие.
Някой ден и те ще порастнат...
... Тогава гадове като нас ще станат -
ще лъжат, ще крият, ще мамят...
Защо не оставаме вечно деца? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация