pucence77 (Пуца)
8 5
30 авг. 2008 г., 18:14

Искрица 

  Поэзия
641 0 3

ИСКРИЦА

 

Като гаснещ въглен в мен догаря

една отминала, но истинска любов.

Опитвам се искрица аз от нея да запазя,

за да запаля огън нов.

 

Но в миг небето потъмнява

и плисва пак пороен дъжд.

Искрицата безсилна загасява.

Оставя я без сили и без "дъх".

 

С последни сили сякаш тя мъждука

и търси помощ, но уви...

Дъждът жесток е! Не му пука!

Последната и сила той сломи.

 

Светкавично набързо той си тръгна

без шум така и както придойде.

Искрицата надежда той изтръгна.

Остави само пепел в моето сърце.

 

Под купчината пепел там просветна

една искра от онзи въглен стар.

Ще чака тя съдбата дълголетна,

да я разпали в нов пожар.

 

© Пуца Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??