iuliano (Юлиано Кръстев)
49 225
12 янв. 2008 г., 00:12

Истина 

  Поэзия » Любовная
628 0 4
 

               Истина

 

Бяла тишина се разля в нощта.

Вятърът полюля няколко листа.

Пътеки се събраха във нежна светлина.

Луна поседна и погледна със тъга.

Слънцето държи последните сълзи.

Майка люлка хвана със ръка

и  с любов разлюля хиляди деца.

Животът погледна право във това.

Земята се унесе и се завъртя.

Светът повярва и неусетно пак заспа.

 

               Юлиано

© Юлиано Кръстев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Пътеки се събраха във нежна светлина.
    ...
    Земята се унесе и се завъртя.
    Светът повярва и неусетно пак заспа."

    Главозамайващо! Но защо след истината настъпва пак съня? (Въпросът ми е реторичен...)
    Поздрав за... световъртежа, Юлиано!
  • Хубаво е , много е хубаво...
    ...слънцето държи последните сълзи...
    красиво и образно...с обич, Юлиано.
  • "Светът повярва и неусетно пак заспа."
    Наистина всички вярваме в себе си,но много бързо и неусетно заспиваме...И лъжата не е нищо друго освен сънят на истината...Вярвай!!!Поздравления !!!
  • Браво!!!Хареса ми!!!Интересна идея, прекрасно изпълнена!!!Поздрави, Юли!!!
Предложения
: ??:??