Litka93 (Михаела Тодорова)
12 4
6 дек. 2017 г., 15:49

Истина 

  Поэзия » Философская
912 0 4

На чужди думи да робувам, 
фалшиви маски ли да нося?
И неволно ли да се сбогувам
със честта си, дето нося?
За слава ли да бъда мила,
добра, когато ми изнася?
Да вдигам поглед преоткрила
човешкото и после да го сгазя? 
Не питам и това не са въпроси.
Отдавна истината зная –
Човекът свойта гордост носи,
от раждането чак до края. 
За безсмислието думи не пилея, 
на лицемерие подслон не давам.
Със своя светлина ще грея,
честността ще уважавам.
По пътя на живота ще поема 
с отворено сърце и купища надежда.
Към мечтите дръзко ме зове,
това, което дълго ги отглежда.
"Борбата е безмилостно жестока", 
каза Някой преди мен.
Но тя не може да е тежест за човека, 
препускащ, силно устремен.
За стойностното ще се пише много,
за неправдите – безкрайно.
И всеки сам избира колко
от кое от двете да създава. 
Светът огромен, но красив е.
И красивото аз ще да виждам. 
За грозното очите си затварям 
и силно мисля да ги стискам.

© Михаела Тодорова Все права защищены

:)

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??