2 мар. 2007 г., 21:56

Истина 

  Поэзия
873 0 2
Денят си отива
сив, мрачен и сух.
Горчив спомен нахлува,
обзема ума и моя дух.

Нощта - тя пристига
и носи истина една,
истина, плаха и дива,
истина, че съм сама.

И градът занемява,
потъва и той в самота,
тъне във фалш и измама
животът ни - погубен в суета.

© Камелия Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??