Бях тишина в земята на писъци...

Бях светлина в мрака на дните ни!

Бях сълза в очите на вярващ... и защо?

Бях човек, но мразен от много.

Чувстваш ли, попита ме времето...

Държиш ли на човешкия род?

А сутрин, когато се миеш...на любовта

ли държиш? Вярваш ли?

Съдбата ражда герой...

Светът е измамна игра!

Раждат се и умират герои...

Но в тъга гине Света.

Аз и ти ...мечтатели луди.

За любов на всичко готови...

Но лъжата тъгата избутва

заблудата, тя лудост е дива.

Самота,бях тишина,

но вече крещя, защо?

Боли,предадоха мене.

Бях добрина,но сега съм самотник.