Малък е светът.
С теб бяхме нещо повече от близки -
докосна ни с дъха си любовта.
Обърка ни. Признавам си - така е.
Не я допуснахме до нашите сърца,
но тя и днес във въздуха витае,
а ние се държим като деца.
Разделяйки се, себе си ще лъжем,
че всичко е било почти игра
и ще се питаме дали не бяхме длъжни
да съхраним една запалена искра.
Но кой ще ни отвърне?
Самотата? Или пък вечер празното легло?
Въпросът ще увисне в тишината
и всяко мрачно съмване ще е добре дошло.
© Иво Все права защищены