Истината

6 сент. 2008 г., 08:25

Поэзия » Любовная

650 0 1

Да узная истината
толкова боли.
Да съм живяла в надежди,
а после да ги сринеш ти.
Да премълчаваш и да скриеш,
защо така постъпи ти?
Какво си търсил?
Забавление, игра?!
И какво си ти очаквал
от другата страна?
Не мислеше ли, че ще дойде ден
и истината ще излезе,
ще стигне и до мен.
Не море, планините ни делят
и сега сме там, където бяхме.
Боли, изгаря ме.
Как ще спра да мисля аз за теб,
как гласът ти ще забравя...
Не казваи нищо,
аз си знам.
Миражът измамен си остана.
В очите ми сълзи блестят...
Отивай, някои някъде те чака.
Аз ще бъда тук,
живееща със новата надежда.

Истината

Свързани произведения

Комментарии

Предложения