Облаци от мъка и страдание
Висят над таз земя
Мракът бавно, неусетно пропълзява
Сякаш Слънцето умира
Навред вековни стонове
От миналото се разнасят
Като монотонен рев
На пленен див звяр
Спомени от битки славни
Преискряват като жар в огасващ огън
Мъглата на забравата се спуска
И закрива светлината на безсмъртието ...