7 нояб. 2010 г., 18:32
Не е истина чак как на припека пуши паважът
като мокър тютюн в обгоряла до старост лула.
Няма жива душа – да приседнете, че да разкаже
за това-онова, дето пуска бразди по чела.
Няма мисъл дори. И от тихото по-тихо става
в тая кръчма без вино във селото с мирис на смърт.
Ей я. Седнала гърбом – една неугледна такава –
да ме кани на приказки, вместо да махне със сърп.
Да поседна. То не, че е дружка за маса и чаша,
но поне ще попитам за хората. Де им къщята?
И дано като види, че нямам мерак да я плаша,
да ми каже за тях, за човеците в сетното ято, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация