monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
29 авг. 2010 г., 16:19

Истините на живота 

  Поэзия » Философская
1211 0 3

Задвижвам  механизъм

скърцащ, душата ми да проумее

тъй истините на живота,

сърцето ми да ги изпее.

 

Осланям се на страст и жажда,

която в мен седи, тъгува

и даже огън не подклажда.

 

Жаравата  не се целува.

 

Така лекувам самотата

с  поезията на душата.

 

И в дни на радост, щастие

безбрежно аз чувствам,

чувствам  безметежно,

как до мен долита

детски смях,

фанфарите  звучат

и тръгвам аз отново

на път.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, Маги и Белла!
    Стоплихте сърцето ми!
    Лека нощ !
  • така е...самота се лекува с поезия на душата...
    хубаво стихотворение, Симеон...сърдечен поздрав.
  • Благодаря ти, Ивон !
    Много се радвам, че ти е харесало стихотворението.
    Да, жаравата . . .
    Лека вечер !
Предложения
: ??:??